След като нанасят удар на турците в София в началото на януари 1878 г , ген. Гурко и войската му тръгват към Пловдив. Там е съсредоточена 25-хилядната армия на Сюлейман, който се хвали, че ще превърне града във втори Плевен. Битката за Пловдив е последното от големите сражения в историята на Руско-турската война 1877 – 1878. Победата отваря пътя на руските войски към Беломорието и Одрин и към успешния край на войната.
На 15 януари ген. Дандевил заема северната част на Пловдив – „Каршияка”, но е спрян от горящия мост на Марица и турските батареи по тепетата. Заедно с руските войски са и българите разузнавачи Георги Цариградски, Петър Гатев и още десетки безименни герои. Боят между османските и руските войски е на няколко фронта – при днешните села Цалапица, Оризаре, Първенец и Брестник.
От щаба на руските войски, разположен на запад от Пловдив, наблюдават огромни пламъци и десетки огнени петна по тепетата. Чуват се глухи гърмежи, последвани от острия звън на камбаните по християнските църкви. Започва опожаряването на града.